Трансджендър момче, преминаващо към живот като момиче, променя решението си
На 13 Патрик получи естроген, за да спре пубертета. На 14 осъзна, че е момче — сега е останал с гърди и сраснали кости, от които никога няма да израсне.
Общ преглед
Австралийският тийнейджър Патрик Мичъл, диагностициран с полова дисфория на 12, живее две години като момиче на естроген, започнат на 13. На 14 отново се идентифицира като мъж, но сега има трайни гърди и променена костна структура, което налага операция за премахване на гърдите в Южна Корея.
Пълно обобщение на видеото
Австралийският тийнейджър Патрик Мичъл, сега на 14, е прекарал последните две години, живеейки като момиче, след като му е поставена диагноза полова дисфория на 12-годишна възраст. На лондонския пазар Камдън той отново пазарува „момчешки“ дрехи, обяснявайки, че сега се идентифицира просто като „момче и момиче“, но най-вече като момче. Естрогенът, който приема от 13-годишна възраст, е оставил трайни промени – забележими гърди и променена костна структура – затова носи широки горнища, за да ги скрие. Патрик казва, че физическите напомняния са „не толкова полезни“ сега, когато усещането му за себе си се е изменило, и той и майка му Али Мичъл планират операция за премахване на гърдите в Южна Корея, едно от малкото места, готови да оперират 14-годишен. Али разказва как на три или четири Патрик е обичал да се облича в момичешки дрехи и веднъж е поискал да види лекар, „за да го направи момиче“. Тя го е отхвърлила като фаза, докато на 12 той ѝ казва, че се чувства като момиче, затворено в момчешко тяло, и започва да изпитва силно страдание: панически атаки, суицидни мисли и заплахи да избяга, ако не може да получи пубертетни блокери. Тъй като публичните клиники посочват тримесечни чакания, Али започва да дава на Патрик собствения си естроген на 13, с цел да спре бързия му растеж и маскулинизация. Рентгенови снимки в болницата потвърждават, че костите му се сливат по женски модел, а Патрик първоначално изпитва облекчение и щастие, вярвайки, че е на правилния път да стане момиче. Сиднейският педиатър професор Джон Уайтхол критикува бързането към медицинско лечение, като твърди, че повечето деца с полова дисфория „го надрастват“ и че предписването на естроген е „експериментално“, а не основано на доказателства. Той твърди, че нарастващите нива на диагностициране отразяват социално заразяване, а не истинска разпространеност. Патрик обаче не определя специалистите като „погрешни“; казва, че са приложили най-доброто налично знание по това време и че транзицията е била „това, от което се нуждаех тогава“. Сега той просто иска да „бъде нормален“, да очаква с нетърпение плуване без широки ризи и да живее „като всяко друго дете“. Али, макар да признава тъмните моменти и необратимите физически промени, казва, че не съжалява: „Да видиш детето си да се усмихва, той е толкова щастлив и уверен сега.“