Пълно обобщение на видеото

Брайън, 31-годишен мъж от окръг Лос Анджелис, който се връща към биологичния си пол, описва десетилетие на пътешествие, започнало с детско тормозене, отхвърляне на неговата хомосексуалност от баща му и ескалиращо употреба на наркотици. До колежа той вече злоупотребяваше с метамфетамини, Адерал и GHB, като едновременно с това консумираше все по-екстремна порнография, включително „сиси“ съдържание, което го подтикваше към прием на естроген. Заглъбен в далечно-леви социологични курсове, той започна да тълкува социалната си изолация, наркотично подтикнатите сексуални компулсии и самоомразата като доказателства, че е „жена, затворена в мъшко тяло“. След като намери терапевт за полова идентичност чрез YouTube, Брайън разказва, че уже при първата им сесия споделил своите зависимости, самоубийствени мисли и порнографски навици. Вместо да изследва тези проблеми, терапевтът — когото Брайън описва като „активист, който случайно практикува терапия“ — незабавно потвърди трансджендър идентичността му, нарече тестостерона „отрова“ и в рамките на дни му предостави имена на лекари, които ще предпишат хормони. По-късно тя му инжектира първата доза естрадиол, покани го в транс поддържащи групи и предупреди майка му, че трансición е въпрос на „живот или смърт“. Брайън получи хормони след кратка консултация с ендокринолог в Холивуд, започна да се представя като „Брианна“ и години наред използва женски тоалетни, съблекални и центрове за рехабилитация, продължавайки интензивната употреба на наркотици. Трезвостта най-накрая се утвърди след четири престоя в рехабилитационни центрове. Когато се избистри мисълта си, Брайън казва, че почувствал нова дисфория в обратна посока: липсвала му е мъжката му идентичност, не харесвал да го наричат „госпожо“ и забелязал, че естрогенът атрофирал гениталиите му и оставил хормонните му нива „по-високи от тези на бременна жена“. През февруари 2023 г. той законово си възвърна рожденото име, подстрига се и започна да се връща към биологичния си пол. Сега се страхува от перманентна безплодност и се бори с променливи хормонни нива, причинени от дългодействащи естрогенови импланти, които никой лекар не може да неутрализира бързо. Размишлявайки върху преживяването си, Брайън съжалява, че никой клиницист не го помолил да остане трезвен за шест месеца или да се справи с травмите си, преди да му предпишат животопроменящи лекарства. Той призовава родители, терапевти и млади хора да „бъдат внимателни с това, което си пожелават“, предупреждавайки, че хормоните „не са като пробването на нова марка обувки“. Той защитава задълбочена психологическа оценка, публичен контрол върху финансирането на транзициите и разделени по пол обществени съоръжения, подчертавайки, че историята му е само една от многото, които излизат наяве, докато хората, преминаващи обратен транзит, търсят медицинска и правна защита.