"Мислех, че съм мъж", раздиращият път на една детранзиция - ON S'Y RETROUVE
Бог каза: „Ако Ми се довериш, Аз ще възстановя първоначалната ти идентичност“. Загубих всичко, което бях изградил като Франк, но отвъд послушанието открих радост и мир, които не съм знаел, че съществуват.
Общ преглед
Яник Кристен прекарала дванадесет години, живеейки като транс мъж на име Франк след детска дисфория, хормонална терапия и операция на двадесет и четири години, споделейки десет години щастлив брак с Лорънс, преди религиозно преживяване в Канада да я убеди да се детранзиционира. Преживявайки развод, тежка психологическа криза и бавния процес на връщане на физическите и правни промени, тя сега води Trans4Freedom, за да съветва семейства и индивиди, като едновременно с това предупреждава, че транзицията носи постоянни последици и че открила траен мир единствено като предала идентичността си на Бога.
Пълно обобщение на видеото
Яник Кристен разказва, че е родена като момиче, но още на четиригодишна възраст е усещала, че отвътре е момче; молела се е гениталиите й да се променят и изпитвала все по-дълбока тревога, когато тялото й се е развило в пубертета. Отгледана в набожно, но дисфункционално християнско семейство, където е преживяла насилие, тя въпреки това има дълбоко духовно преживявана на седемгодишна възраст, което заздравява вярата й. След опит за самоубийство на шестнадесет, довел до психиатрично лечение и четири години в приемни семейства, тя среща телевизионна програма за транссексуалността на седемнадесет и най-после намира думи за своя опит. Прекарала е години в терапия, получила е диагноза за гендерна дисфория и на двадесет и четири години започва тестостерон и се подлага на операция, за да живее като Франк Самуел, като законово изтрива женския си раден запис. Омъжила се за Лорънс четири месеца след като се запознават, и в продължение на десет години двойката служи в християнското служене, като управлява гостоприемна къща и се моли за болните. По време на мисия в Канада, тя разказва, че Бог й проговорил по време на молитва: ако му се довери, Той ще я върне към първоначалната й идентичност, въпреки че няма да я обича по-малко, ако остане такава, каквато е. Разбита, тя се изповядала на своя духовен баща, който й казал, че никога не трябвало да бъде оперирана, но че Божията благодат покрива брака й; въпреки това, тя стигнала до извода, че покаянието означава да приеме женския си пол, което изисквало развод. Избрала си името Яник – което означава „Бог показа милост“ – спряла хормоните и започнала да премахва физическите белези на транзицията. Детранзицията донесла изключителна мъка. Изпаднала в ярост, самонараняване, тежко пиене и обсесивни самоубийствени мисли, докато се борела да си възвърне правната идентичност пред швейцарските власти. Тя разказва, че свръхестествена среща в църквата прекъснала отчаянието й, и стъпка по стъпка усещала как романтичната й привързаност към бившата й съпруга и привличането й към жени отшумяват. По време на полет до Канада почувствала как вътрешна бариера се пречупва, и за първи път могла да влезе в магазин за дамски дрехи без паника. Осем години по-късно, тя води служението Trans4Freedom, подпомагайки други в гендерна криза. Тя подчертава, че медицинската транзиция оставила необратими щети, че миналият й опит да се насили към женствеността също се провалил, и че истински мир открила единствено чрез подчинение на онова, което вярва, че е Божият замисъл.