„Все още се възстановявам“ от хормоните и операцията на 15
На 15 години ми отрязаха гърдите, наричайки го спасителен гриж. Никой не ми каза, че ще загубя възможността да кърмя собственото си дете. Това не е съжаление – това е медицинска вреда, нанесена на дете, което не можеше да даде съгласие.
Общ преглед
Клои Коул, сега на 18 години, беше ускорено насочена от блокери на пубертета на 13 към двойна мастектомия на 15, след като клиницисти казали на родителите ѝ, че съжалението е „<1–2%“ и че отказът от лечение крие риск от самоубийство. Едва когато започнала да изучава детското развитие, тя осъзнала, че на едно здраво 15-годишно момиче е била отнета завинаги възможността да кърми, оставяйки трайни физически и емоционални белези.
Пълно обобщение на видеото
Клои Коул, 18-годишна от Централната долина на Калифорния, описва как е започнала социален преход на 12 години и е навлязла в медицински преход на 13, когато ѝ били предписани блокери на пубертета и тестостерон. На 15 години тя се подложила на двойна мастектомия, а на 16 прекратила процеса, след като осъзнала, че преходът ѝ вреди емоционално и физически. Тя подчертава, че родителите ѝ първоначално се противопоставяли на медицинализирането, но били убедени от клиницисти, които твърдели, че нивата на съжаление са под 1–2 процента, и предупреждавали, че отказът от лечение би я изложил на риск от самоубийство. Само един ендокринолог изразил тревога относно рисковете за развитието на мозъка, но Клои била бързо насочена към друг специалист и в рамките на шест месеца след диагноза „полова дисфория“ започнала блокери, а след това и тестостерон. Клои свързва желанието си да промени тялото си със сексуално посегателство, което е преживяла в осми клас — събитие, което първоначално не е определила като такова, но което я накарало да прикрива гърдите си с биндер и скоро след това да потърси мастектомия. Въпреки документирани социална тревожност, депресия и влошаващи се оценки, тези проблеми не били взети предвид преди операцията; половин година след срещата си с хирург тя вече била на операционната маса. Последиците — смяната на превръзките, виждането на „огромни рани“ и осъзнаването на необратимостта на загубата — започнали да я смазват. Тя разказва как тайно пробвала грим и момичешки дрехи, когато била сама, изпитвала срам и в крайна сметка напуснала масовото училище. Час по психология за детското развитие, особено за значението на кърменето и майчината привързаност, кристализирал съжалението ѝ. Тя осъзнала, че една „красива и уникално женска“ способност е била необратимо отнета от здраво 15-годишно момиче, което все още не е можело да си представи родителството. Когато спряла тестостерона рязко, получила усложнения; нейният специалист по полова идентичност не ѝ дал насоки, а съветът на хирурга „да сложи малко вазелин“ влошил ситуацията. Днес Клои не се доверява на медицинската система, страхува се, че може да не е в състояние да зачене или да кърми, и твърди, че най-голямата вреда не е дошла просто от съжалението, а от това, че е била подведена, принудена и лишена от информацията, необходима за информирано съгласие.