ТРАНЗИЦИЯ И ДЕТРАНЗИЦИЯ: ИСТОРИЯТА НА Cyryl Wilczyński! (английско аудио)
Трябваше да живея като жена, за да стана най-накрая мъж. Това пътуване беше моята терапия. Опитайте първо социална транзиция, иначе може никога да не се освободите от съмненията си.
Общ преглед
Cyryl Wilczyński прекарва около три до четири години в транзиция, след като на осемнайсет години се премества от Сибир в Полша, включително една година на хормони и активен LGBT активизъм, преди да детранзиционира и да заживее отново като мъж. Днес гледа на преживяването като на необходимо изследване, което е разрешило трайните му съмнения, научило го е на съчувствие към жените и му е помогнало да преодолее детската травма, свързваща мъжествеността с насилие. Насърчава младите, които се съмняват, първо да опитат социална транзиция, без да бързат с медицински стъпки, като отбелязва, че строгите джендър норми карат хората към ненужна медикализация.
Пълно обобщение на видеото
Cyryl Wilczyński е израснал в Сибир и казва, че си спомня как се е възприемал като момиче още от ранно детство. Заобиколен предимно от жени, той развива убеждението, че всички мъже са насилници, след като като дете става свидетел на значително сексуално и физическо насилие. По време на пубертета, когато започва да изпитва влечение към мъже, стига до извода, че би било по-лесно да бъде жена, привличана от мъже, отколкото гей мъж, тъй като второто нарушавало хетеронормативните очаквания в една консервативна култура, която не притежавала откритостта, която по-късно намира в Полша. На осемнадесет или деветнадесет години, след като се премества в Полша, започва социална транзиция. Започва да носи дамски дрехи, сменя местоимението си сред приятелите в университета в Слупск и в крайна сметка търси медицинска транзиция. С финансова помощ от университета си преминава психологически и психиатрични оценки в HAK Therapy Center в Познан и започва хормонална терапия, която продължава една година. Забелязва фини физически промени, включително преразпределение на мазнините, промени по кожата и намаляване на окосмяването по тялото и лицето. През този период се включва и в ЛГБТ активизма и участва в маршове, като публично защитава общността. Макар известно време да се чувства комфортно, мислите за детранзиция го съпътстват през целия процес. Все по-неудобно му става в хетеросексуалните връзки, в които като транс жена се чувства подчинен на мъжете, и усеща, че социалният натиск е по-голям от този върху гей мъжа. Решаващ фактор е осъзнаването, че хирургичната транзиция може да означава загуба на физическите усещания, които цени като мъж, заедно с нарастващото разбиране, че не всеки мъж е насилник. След около три до четири години живот като жена той решава да направи детранзиция и да се върне към живот като мъж. Днес Cyryl гледа на преживяването предимно положително и го описва като необходима форма на терапия. Казва, че без да опита транзиция, би останал в капана на постоянното съмнение и нямаше да се превърне в мъжа, който е сега. Преживяването го научило на дълбока съпричастност към жените и го изложило на уличен тормоз и сексуализация. Съветва младите хора, които поставят под въпрос идентичността си, да обмислят първо да опитат социална транзиция, евентуално без медицинска намеса, и да се обграждат с приемащи хора. Предполага също, че без строги обществени разделения по пол медицинската транзиция може да е по-малко необходима за някои хора. Понастоящем е съсредоточен върху лечението на ПТСР, не търси връзки, но остава отворен за любов в бъдеще, след като завърши личната си работа.