Ex-Transgender Woman Interview
Jake was raped in puppy & little-girl costumes as a toddler. Years later the same pain resurfaced as ‘gender dysphoria.’ After hormones and a boyfriend, flashbacks hit: he detransitioned. Medical transition can be trauma re-enactment, not care.
Общ преглед
Jake, 29, recounts surviving years of violent sexual torture by his father and pedophile accomplices, beginning in infancy. After suppressing the memories, he turned to heroin and crack, then came out as transgender at 22, believing the dysphoria was rooted in the costumes and abuse he endured. Flashbacks during sex forced him to confront the trauma; he detransitioned, got sober, and now channels his pain into basketball, yoga and volunteering at women’s shelters.
Пълно обобщение на видеото
Джейк, 29-годишен мъж от предградие на Чикаго, разказва за детство, изпълнено с екстремни сексуални изтезания, причинени от баща му — злоупотреба, започнала още в ранна детска възраст и продължила до около осем-девет годишна възраст. Той описва как е бил насилван, бит и унижаван, обличан в костюми (кучешки, моряшки, момичешки) за удоволствието на баща си и неговите педофилски приятели, които също записвали аудио от нападенията, а по-късно принуждавали четиригодишния Джейк да ги слуша. Майка му в крайна сметка открила злоупотребата и заплашила с полицейска намеса, което изглежда сложило край на сраженията, но осъждане така и не последвало. Родителите на Джейк се разведоха, когато той бил на дванадесет; въпреки омразата си към баща си, той избра да живее с него, защото човекът бе станал повърхностно „мил“, а майка му бе нестабилна. Спомените за злоупотребата останаха скрити, докато физическа болка при ползване на тоалетна и разговори с приятелки в късния му юношески период предизвикаха спомени. В тийнейджърските си години Джейк бил отличен баскетболист, използвайки спорта, за да изразява яростта си, но до шестнадесетгодишна възраст той започнал да използва болкоуспокояващи, хероин и впоследствие крек кокаин. Прекарвайки ранните си двайсет години в сцената на наркотиците в западен Чикаго, той се занимавал „предполагаемо“ с дистрибуция, оцелявайки множество свръхдози и рецидиви. По време на този хаотичен период той се определи като трансджендър на около 22–23 години, докато излизал с трезвен и подкрепящ го приятел. Джейк сега приписва част от гендерната дисфория на сексуализираните костюми, които са му налагали като дете, както и на подсъзнателен опит да „овладее“ травмата, като я пресъздава в зрели взаимоотношения. След като спомените от злоупотребата станали прекалено силни — водейки до паник атака и повръщане по време на секс — той осъзнал, че всъщност не е трансджендър, и постепенно започнал да се връща към биологичния си пол. Той остава благодарен на бившия си приятел, чието търпение му помогнало да се излекува и остане чист. Днес, след три години без тежки наркотици (освен случайна употреба на канабис за потискане на кошмари), Джейк живее като мъж, тренира с тежести, играе баскетбол и четовно чете. Опитвал е конвенционална терапия, но намерил повече облекчение в йогата, медитацията и доброволната работа в приюти за жени. Смъртта на неговия „осиновен“ брат — който разкрял малко преди смъртта си, че и той е бил малтретиран от членове на мормонската църква — усилила скръбта и чувството за мисия у Джейк. Той се страхува от собствения си капацитет за саботиране и се притеснява, че все още свободният му баща може да отвърне юридически или по друг начин, но постепенно се приближава към будистки вдъхновено прошка, която се надява да го освободи от дългогодишната омраза.