Интервю с бивша трансджендър жена
Джейк е бил изнасилван в костюми на кученце и малко момиченце като малко дете. Години по-късно същата болка изплува като „полова дисфория“. След хормони и приятел го връхлитат флашбеци: той извърши детранзиция. Медицинската транзиция може да е повторно разиграване на травма, а не грижа.
Общ преглед
Джейк, на 29, разказва за оцеляването след години насилствено сексуално изтезание от баща си и педофилски съучастници, започнало в бебешка възраст. След като потиска спомените, се насочва към хероин и крек, после обявява, че е трансджендър на 22, вярвайки, че дисфорията е вкоренена в костюмите и насилието, което е понесъл. Флашбеци по време на секс го принуждават да се изправи пред травмата; той извършва детранзиция, става трезвен и сега насочва болката си към баскетбол, йога и доброволчество в женски приюти.
Пълно обобщение на видеото
Джейк, 29-годишен мъж от предградие на Чикаго, разказва за детство, изпълнено с екстремни сексуални изтезания, причинени от баща му — злоупотреба, започнала още в ранна детска възраст и продължила до около осем-девет годишна възраст. Той описва как е бил насилван, бит и унижаван, обличан в костюми (кучешки, моряшки, момичешки) за удоволствието на баща си и неговите педофилски приятели, които също записвали аудио от нападенията, а по-късно принуждавали четиригодишния Джейк да ги слуша. Майка му в крайна сметка открила злоупотребата и заплашила с полицейска намеса, което изглежда сложило край на сраженията, но осъждане така и не последвало. Родителите на Джейк се разведоха, когато той бил на дванадесет; въпреки омразата си към баща си, той избра да живее с него, защото човекът бе станал повърхностно „мил“, а майка му бе нестабилна. Спомените за злоупотребата останаха скрити, докато физическа болка при ползване на тоалетна и разговори с приятелки в късния му юношески период предизвикаха спомени. В тийнейджърските си години Джейк бил отличен баскетболист, използвайки спорта, за да изразява яростта си, но до шестнадесетгодишна възраст той започнал да използва болкоуспокояващи, хероин и впоследствие крек кокаин. Прекарвайки ранните си двайсет години в сцената на наркотиците в западен Чикаго, той се занимавал „предполагаемо“ с дистрибуция, оцелявайки множество свръхдози и рецидиви. По време на този хаотичен период той се определи като трансджендър на около 22–23 години, докато излизал с трезвен и подкрепящ го приятел. Джейк сега приписва част от гендерната дисфория на сексуализираните костюми, които са му налагали като дете, както и на подсъзнателен опит да „овладее“ травмата, като я пресъздава в зрели взаимоотношения. След като спомените от злоупотребата станали прекалено силни — водейки до паник атака и повръщане по време на секс — той осъзнал, че всъщност не е трансджендър, и постепенно започнал да се връща към биологичния си пол. Той остава благодарен на бившия си приятел, чието търпение му помогнало да се излекува и остане чист. Днес, след три години без тежки наркотици (освен случайна употреба на канабис за потискане на кошмари), Джейк живее като мъж, тренира с тежести, играе баскетбол и четовно чете. Опитвал е конвенционална терапия, но намерил повече облекчение в йогата, медитацията и доброволната работа в приюти за жени. Смъртта на неговия „осиновен“ брат — който разкрял малко преди смъртта си, че и той е бил малтретиран от членове на мормонската църква — усилила скръбта и чувството за мисия у Джейк. Той се страхува от собствения си капацитет за саботиране и се притеснява, че все още свободният му баща може да отвърне юридически или по друг начин, но постепенно се приближава към будистки вдъхновено прошка, която се надява да го освободи от дългогодишната омраза.