Преглед
Холандският протокол е моделът на лечение, който въвежда блокерите на пубертета в медицината на пола. Разработен е в Нидерландия през 90-те и началото на 2000-те от малка група клиницисти в Утрехт и Амстердам. По протокола внимателно пресят подрастващ с доживотна полова дисфория (страдание от несъответствието между пола и усещания си пол) може да започне агонист на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRHa), лекарство, което изключва хормоналните сигнали, задвижващи пубертета, от около 12-годишна възраст. Хормони на противоположния пол следват около 16 години, а операция – на 18.
Две проследяващи проучвания на една амстердамска кохорта, публикувани през 2011 и 2014 г., стават основното доказателство, че тази последователност работи. Международните насоки ги цитират, а клиники във Великобритания, Северна Америка, Австралия и другаде възприемат варианти на подхода. От около 2019 г. проучванията са подложени на постоянна критика. Критиците сочат малките извадки, хората, които са отпаднали, променената измервателна скала, пациентка, починала след операция, и факта, че британски опит за възпроизвеждане на резултатите не намира психологическа полза.
Тази страница проследява протокола от произхода му до най-новите холандски данни, включително van der Loos et al. 2022 за продължаването на хормоните и прегледа на Холандския съвет по здравеопазване от 2026 г. Тя поставя разказите на детранзиционирали, на които са дадени блокери в ранна възраст, до разказите на транс хора за същото лечение. Общите доказателства за блокерите (костна плътност, развитие на мозъка, фертилитет, странични ефекти) са на страница Блокери на пубертета. Националните прегледи на доказателствата, които следват, са на страница Прегледи на доказателствата. Изследванията за дезистенция в детството, голяма част от които също идват от Амстердам, са на страница Дезистенция.
Ключов момент
Холандските проучвания са първото проспективно изследване на потискането на пубертета при полова дисфория. Те намират подобрения в настроението и поведението в малка, силно селектирана група. Не са имали контролна група, не са проследили никого след ранните двадесет години и не са изследвали типа пациент, който днес съставлява повечето направления в много страни. Самите холандски клиницисти са казали, че резултатите им може да не важат за тази по-нова група.
Произход на протокола
Преди блокерите на пубертета
През 70-те и 80-те години възрастните „транссексуални" в Нидерландия се лекуват в екипи по пол в Амстердам и Утрехт. На подрастващите обикновено се казва да изчакат до 18 за хормони. Пеги Коен-Кетенис, психолог, работила с възрастни пациенти, се премества в катедрата по детска и юношеска психиатрия на Университетския медицински център в Утрехт през 1987 г. Към нея започват да се насочват подрастващи с полова дисфория. Според докторска дисертация на Amsterdam UMC от 2024 г., която разказва историята на клиниката, тя забелязва, че някои от тях се затрудняват въпреки психологическата подкрепа, и настоява възрастта за хормони на противоположния пол да се намали до 16 за подбрана група, която „функционира добре социално и има подкрепящи родители" (van der Loos 2024, The Dutch Protocol: Coming of Age).
Аргументът за по-ранно лечение се опира на проследявания на първите 22 млади пациенти от утрехтската клиника, интервюирани в двадесетте си години след операция, които изглеждат по-добре от възрастни, преминали по-късно. Майкъл Бигс, оксфордски социолог, написал най-подробната история на протокола, отбелязва, че тази сравнителна група е взета от по-ранни десетилетия възрастни пациенти (Biggs 2023).
Първият блокиран подрастващ
Идеята за използване на GnRHa идва от педиатричната ендокринология, където лекарствата вече се използват за спиране на преждевременния пубертет (пубертет, който започва необичайно рано). Първият публикуван случай е пациентка, известна като „FG" или „B", която започва потискане на пубертета на 13, остава на него до 18 и след това получава тестостерон и серия операции: мастектомия, хистеректомия с отстраняване на яйчниците и генитална операция, като последната все още предстои на 20 (Cohen-Kettenis & van Goozen 1998). Бигс отбелязва, че в продължение на няколко години този единствен доклад за случай е единственото публикувано доказателство за интервенцията. Той също отбелязва, че тя вече е била възприета другаде, включително в Стандартите за грижа от 2001 г. на Harry Benjamin International Gender Dysphoria Association, която по-късно става World Professional Association for Transgender Health (WPATH) (Biggs 2023).
Клиницистите
Три имена са свързани с протокола: Пеги Коен-Кетенис, психологът, която Бигс сочи като основен изобретател; Хенриете Делемар-ван де Вал, педиатричен ендокринолог в VU University Medical Center (VUmc) в Амстердам; и Луи Гоорен, ендокринолог в екипа за възрастни, съавтор на първото печатно предложение (Gooren & Delemarre-van de Waal 1996).
Тази статия от 1996 г. описва GnRHa като „напълно обратим", твърдение, за което според Бигс по това време не е имало данни, като се има предвид, че протоколът означава потискане до четири години. Протоколът е официално описан през 2006 г. (Delemarre-van de Waal & Cohen-Kettenis 2006) и отново през 2008 г. (Cohen-Kettenis, Delemarre-van de Waal & Gooren 2008). Услугата за подрастващи се премества в Амстердам, където Center of Expertise on Gender Dysphoria към VUmc (сега Amsterdam UMC) става източник на по-голямата част от изследванията.
Обосновката
Протоколът се основава на две твърдения: че блокерите са обратими (спрете лекарството и пубертетът се възобновява) и че помагат на диагнозата, като дават „време за размисъл" без страданието от нежелан пубертет. Трета цел е практическа: човек, който никога не преминава през пубертета на собствения си пол, по-късно е по-лесно да изглежда като противоположния пол. Бигс твърди, че тази козметична цел е била истинският аргумент за продажба. Ако почти всеки, който започне блокери, преминава към хормони на противоположния пол, „диагностичният" период изглежда не отсява никого (вижте Блокери на пубертета: въпросът за „бутона за пауза").
Правилата за допустимост
Холандският протокол никога не е бил предназначен за всеки млад човек, който каже, че е транс. Публикуваните критерии са строги (Delemarre-van de Waal & Cohen-Kettenis 2006; de Vries et al. 2011):
| Правило | Какво изискваше | Защо имаше значение |
|---|---|---|
| Рано започнала, постоянна дисфория | Полова дисфория, налице от ранно детство, която се е влошила с първите физически промени на пубертета | Собствените проследявания на клиницистите показват, че дисфорията на повечето деца, насочени към клиниката, избледнява до юношеството (вижте Дезистенция). Дисфорията, продължила до пубертета и засилила се в него, се разглежда като знак, че ще продължи. |
| Психологическа стабилност | Без сериозни психиатрични състояния, които биха могли да попречат на оценката или лечението; подрастващи с проблеми като тежка депресия или психоза трябваше първо да бъдат лекувани | За да се гарантира, че страданието не е причинено от нещо друго и че младият човек може да се справи с лечението |
| Семейна подкрепа | Родители или настойници, които подкрепят лечението и могат да осигурят стабилна подкрепа през цялото време | Лечението продължаваше години и зависеше от стабилен дом |
| Възраст и стадий на пубертета | Най-малко 12 години и в стадий на Танър 2–3 (първите видими признаци на пубертета) | Клиницистите искаха подрастващият първо да преживее началото на собствения си пубертет, като диагностичен тест |
| Изчерпателна оценка | Много сесии с професионалист по психично здраве за дълъг период преди всяка медицинска стъпка и продължаваща психологическа подкрепа | За изследване на други обяснения и подкрепа на вземането на решения |
Тези критерии изключваха голяма част от направленията. В кохортата, от която произлизат проучванията от 2011 и 2014 г., 140 от 196 последователно насочени подрастващи са преценени като подходящи за медицинско лечение (de Vries et al. 2011). В клиниката в Лайден между 2010 и 2018 г. 143 от 214 подрастващи, достатъчно големи за лечение (67%), са преценени като подходящи за блокери (Brik et al. 2020).
Бигс установява, че практиката не винаги съответства на написаните правила. Минималната възраст от 12 години не винаги е спазвана, а таблицата в статията от 2014 г. показва, че възрастта при започване на GnRHa в тази кохорта варира от 11,5 до 18,5 (Biggs 2023; de Vries et al. 2014).
Дали детранзициониралите биха покрили критериите?
Правилата за допустимост предполагат, че внимателната оценка на рано започнала, постоянна дисфория може да идентифицира подрастващи, чиято дисфория ще продължи. Някои детранзиционирали казват, че биха преминали този скрининг. Те описват дисфория от детството, дълги оценки и без очевидни предупредителни знаци – и въпреки това детранзиционират.
Ходех на седмични сесии при психолог от 12-годишен, имах оценка за полова дисфория, която се състоеше от много сесии в продължение на 6 месеца, и бях диагностициран на 15… Бях много ясен случай на силно дисфорично бинарно транс момче, което отговаряше на диагностичните критерии и не показваше никакви предупредителни знаци, които биха могли да показват бъдеща детранзиция, и все пак ето ме тук. —Wonderful_Walk4093, детранзиционирала жена
Смешно е, изглежда много от нас тук са хора, които преди биха били класифицирани като „истински транс" хора. Дисфория от детството, нито един от стереотипните знаци за бъдеща детранзиция. Наистина те кара да се запиташ за цялото нещо. —malcoze, детранзиционирала жена
Тези разкази не показват колко често рано започналите случаи детранзиционират. Те показват, че централното предположение на протокола – че правилните критерии за подбор могат да предскажат кой ще има полза – не е нещо, което детранзициониралите приемат за даденост. Изследването на детството на същия амстердамски екип установява, че дисфорията на повечето деца, насочени към клиниката, избледнява и че дисфорията в детството е силно свързана с по-късно привличане към същия пол (Дезистенция). Бигс твърди, че протоколът никога не се е справил с въпроса какво означава блокирането на пубертета за подрастващ, чиято дисфория иначе можеше да избледнее.
Проучването от 2011 г.: само блокери
Какво направи
de Vries et al. 2011, публикувано в Journal of Sexual Medicine, проследява първите 70 от 111 подрастващи, на които са предписани блокери в амстердамската клиника между 2000 и 2008 г. Те са оценени преди започване на GnRHa и отново малко преди започване на хормони на противоположния пол, средно около две години по-късно. Измерванията обхващат поведенчески и емоционални проблеми (по доклад на родители и самооценка), депресия, тревожност, гняв, общо функциониране по оценка на клиницисти, полова дисфория и удовлетвореност от тялото.
Какво намери
- Поведенческите и емоционалните проблеми и депресивните симптоми намаляват, а оценяваното от клиницисти функциониране се подобрява.
- Делът на подрастващите, чиито докладвани от родителите проблеми са в клиничния диапазон, пада от 44% на 22%.
- Половата дисфория и неудовлетвореността от тялото не се променят. Нито тревожността, нито гневът.
- Нито един подрастващ не спира блокерите. Всички 70 преминават към хормони на противоположния пол.
Авторите заключават, че потискането на пубертета „може да се счита за ценен принос" към лечението.
Ограниченията
- Без сравнителна група. Подобренията може да отразяват израстването, психологическата подкрепа, която получава всеки подрастващ, или регресия към средното (хората обикновено се оценяват, когато страданието е силно, така че по-късните оценки изглеждат по-добри, каквото и да се случи).
- Малки и непълни данни. За някои измервания резултатите са налични само за около 41 подрастващи, според повторния анализ на английския National Institute for Health and Care Excellence (NICE), който оценява констатациите като много ниска сигурност (NICE 2020).
- Предимно нормални оценки в началото. Съобщените промени са предимно измествания в нормалния диапазон.
- Основният проблем не се подобри. Лекарството има за цел да облекчи страданието относно тялото, но измерванията на това страдание остават непроменени.
- Всички пациенти продължиха. Това, че 100% продължават към хормони, може да се чете като знак за добър подбор или като знак, че „диагностичната" пауза не е работила като пауза.
Проучването от 2014 г.: след хормони и операция
Какво направи
de Vries et al. 2014, публикувано в Pediatrics, проследява същата кохорта до най-малко една година след операция. Участниците са оценени три пъти: преди блокери (средна възраст 13,6), в началото на хормони на противоположния пол (16,7) и след операция (20,7). Операция означава вагинопластика за транс жените; за транс мъжете – мастектомия и хистеректомия с отстраняване на яйчниците.
Кой беше в крайната извадка
От 70 подрастващи в проучването от 2011 г. 55 (22 транс жени, 33 транс мъже) участват в крайната оценка. Статията изброява 15-те, които не участват:
| Причина | Брой |
|---|---|
| Все още не е минала една година след операция | 6 |
| Медицински негодни за операция (например неконтролиран диабет, тежко затлъстяване) | 3 |
| Отказват да участват | 2 |
| Не връщат въпросници | 2 |
| Отпадат от грижата | 1 |
| Умира след вагинопластика (некротизиращ фасциит, тежка тъканна инфекция) | 1 |
Единадесет от 15-те неучастници са транс жени (родени мъже). Пълни данни за всички три точки във времето са налични за 40 участници.
Какво намери
- Половата дисфория и трудностите с телесния образ продължават през потискането на пубертета и „ремитират" след хормоните и операцията.
- Психологическото функциониране се подобрява стабилно, до нива на клинични проблеми „неразличими от извадки от общата популация".
- Благополучието и качеството на живот са описани като подобни или по-добри от тези на връстници на същата възраст.
- Нито един участник не съобщава съжаление и всички са „много или доста доволни" от операциите си.
Авторите заключават, че протоколът дава на полово дисфоричните млади хора „възможността да се развият в добре функциониращи млади възрастни". Заедно със статията от 2011 г. това става основното доказателство за протокола в насоки като насоките на Endocrine Society от 2017 г. и Стандартите за грижа на WPATH.
Критиките
Абруцезе, Левин и Мейсън (2023)
През 2023 г. Е. Абруцезе от Society for Evidence-Based Gender Medicine (група, критична към прехода на младите), психиатърът Стивън Левин и педиатърката Джулия Мейсън публикуват подробна критика в Journal of Sex & Marital Therapy (Abbruzzese, Levine & Mason 2023). Тя е отговор на Анелу де Фрис, която защитава проучванията срещу по-ранна статия на Левин и колеги (de Vries 2023).
Авторите приемат, че проучванията показват, че хормоните и операцията „могат успешно да променят фенотипния вид" на подрастващите. Те твърдят, че проучванията не показват психологическа полза, достатъчно голяма, за да оправдае вредите, „включително сигурността на стерилитета". Основните им точки:
- Селекционно отклонение. Напред преминават и се броят само подрастващите, чието състояние е достатъчно добро на всеки етап. Тези, които не могат да се оперират, не реагират или отпадат, изчезват от резултатите. По техните думи проучванията „непреднамерено докладват само за най-добрите си резултати". Те отбелязват крайна извадка от 55 „с ключови резултати, налични за едва 32 души".
- Скалата за полова дисфория беше сменена. Utrecht Gender Dysphoria Scale (UGDS) има мъжка и женска версия с предимно различни елементи. Преди лечението и в началото на хормоните участниците попълват версията за своя пол при раждане. След операцията попълват версията за идентифицирания си пол. Статията сама казва това. Абруцезе и колеги твърдят, че преминаването към скала, създадена за противоположния пол, „по същество гарантира" спад в оценките, така че основната констатация за „разрешаване на половата дисфория" е „напълно невалидна".
- Смесване с терапията. Всеки подрастващ получава продължаваща психологическа подкрепа, така че ефектите от лекарствата, терапията и съзряването не могат да бъдат разделени.
- Физическите вреди не са измерени. Проучванията не оценяват костите, мозъка или сексуалната функция, въпреки че тези рискове са повдигнати от самото начало.
- Заболеваемост и смъртност. Отчитайки смъртния случай и пациентите, които не могат да се оперират по медицински причини, авторите оценяват краткосрочната сериозна заболеваемост и смъртност като „възможно до 6%–7%".
- Лоша приложимост. Според авторите обичайната картина в клиниките днес е дисфория, започнала след пубертета, заедно със значително психично заболяване: „две клинични картини, които холандците изрично дисквалифицираха". Следователно констатациите не могат да се прилагат към тях.
Статията е написана от критици на прехода на младите и трябва да се чете като аргумент, не като неутрален преглед. Но всяка точка може да се провери срещу оригиналните статии, а фактите, на които се опира (55-те участници, смяната на скалата, смъртта, изключените пациенти, правилата за подбор), идват от собственото докладване на холандските автори.
Майкъл Бигс
Историята на Бигс от 2023 г. (Biggs 2023) стига до подобни заключения по различен път. Той твърди, че „броят на наблюденията е значително по-малък от 70", че спадът на половата дисфория „зависи от несъизмерими скали" (оценките преди и след идват от различни въпросници) и че резултатите „пропускат една пациентка, починала, защото потискането на пубертета е наложило по-рискова вагинопластика". Той добавя, че нито едно от основополагащите твърдения не е тествано: потискане за четири години или повече не е показано като без трайни последици, а тъй като почти всички преминават към хормони, „диагностичната" пауза никога не е сортирала никого. Протоколът също пренебрегва връзката между дисфорията в детството и по-късната хомосексуалност и ефекта от потискането върху сексуалното развитие.
Бигс също сравнява холандските резултати с ранните резултати от британското възпроизвеждане, което клиниката в Тависток представя на собствения си съвет през 2015 г. Той съобщава, че холандското подобрение на психологическото функциониране не се повтаря в Англия (Biggs 2020), и посочва признаци в тези предварителни данни за повече самонараняване и повече проблеми при момичетата (Carmichael et al. 2021). Тези предварителни данни никога не са публикувани в списание, така че не могат да се проверят независимо.
Смъртта след операция
Една млада транс жена в кохортата умира след операция. Случаят е публикуван отделно от амстердамския хирургичен екип (Negenborn et al. 2017). Тя е блокирана от ранния пубертет, така че гениталната тъкан не се е развила достатъчно за стандартната вагинопластика с обръщане на пениса. Хирурзите използват вместо това част от черво, по-сложна операция. Тя развива некротизиращ фасциит, причинен от резистентна E. coli, и умира.
Статията от 2014 г. споменава смъртта в едно изречение като причина за неучастие. Критиците твърдят, че смърт, пряко свързана с протокола (ранно потискане, довело до по-рискова операция), е трябвало да се третира като резултат от протокола, а не като липсващи данни. Същият тъканен проблем засяга и други рано блокирани мъже; вижте Вагинопластика и Сексуална функция.
Отпадане и липсващи данни
Холандските автори не съобщават статистически разлики в началото между 55-те участници и 15-те неучастници. Критиците отговарят, че неучастниците са точно хората, чиито резултати имат най-голямо значение за безопасността, и че „няма разлика в началото" не казва нищо за това как са се справили по-късно. Същият проблем минава през по-късните холандски проучвания. В проучването за костите на van der Loos et al. 2023 участват само 75 от 143 подходящи души (52%). В кохортата на възрастни на клиниката 36% от пациентите са спрели да посещават след няколко години (Wiepjes et al. 2018).
Детранзициониралите често повдигат тази точка от собствения си опит. Няколко казват, че просто са спрели да ходят в клиниката и никога не биха били отчетени като детранзиционирали.
Никога повече не говорих с лекаря в клиниката по пол след като спрях хормоните, така че как дори биха разбрали, че съм детранзиционирал? —Lurkersquid, детранзиционирала жена
Също подписах документи, които означават, че съм включен в някакво проучване, но съм доста сигурен, че сега не ме вписват като детранзиционирал. Така че не съм сигурен колко реални могат да бъдат тези проучвания. Толкова много детранзиционирали просто изчезват от клиниките си, защото имат травма, свързана с тях, и не искат да се връщат. —ClydeFallon, детранзиционирала жена
Британското възпроизвеждане: Carmichael et al. (2021)
Gender Identity Development Service (GIDS) на Тависток в Лондон стартира „Early Intervention Study" през 2011 г. Тя е предназначена да възпроизведе холандския подход при 12–15-годишни със силна, постоянна дисфория, с подобни входни критерии: доживотна дисфория, психологическа стабилност и най-малко шест месеца оценка (Carmichael et al. 2021).
| Амстердам (de Vries et al. 2011) | Лондон (Carmichael et al. 2021) | |
|---|---|---|
| Извадка | 70 от 111 лекувани, 2000–2008 | 44, започнали 2011–2015 |
| Сравнителна група | Няма | Няма |
| Психологически проблеми | Подобрени | Без промяна (доклад на родители и самооценка) |
| Самонараняване | Не е докладвано отделно | Без промяна средно |
| Полова дисфория | Без промяна | Без промяна |
| Преминали към хормони на противоположния пол | 70 от 70 (100%) | 43 от 44 (98%) |
| Данни в по-късни точки | Около 41–70 в зависимост от измерването | 24 след 2 години, 14 след 3 години |
Авторите не намират „промени в психологическото функциониране, качеството на живот или степента на полова дисфория". Костната плътност изостава от връстниците, а странични ефекти като главоболие, горещи вълни и умора са чести. Проучването не е публикувано в списание до 2021 г., десет години след началото си; Бигс твърди, че забавянето отразява разочароващите резултати. Повторен анализ от 2024 г. на публикуваните данни разглежда всеки отделен човек вместо групови средни. Той установява, че 15–34% от младите хора „надеждно се влошават", в зависимост от измерването и точката във времето (McPherson & Freedman 2024).
Най-директният опит за повторение на холандското проучване, с подобни правила за подбор, следователно не възпроизвежда психологическите му ползи. По-късно американско проучване на 94 млади хора, започнали блокери, също не намира измерима промяна в психичното здраве за две години, като 37% от данните за депресия липсват при проследяването (Olson-Kennedy et al. 2025; вижте Проучването на Olson-Kennedy към NIH).
Холандският отговор
Холандските клиницисти не са оттеглили проучванията. В отговора си на Левин и колеги де Фрис твърди, че критиците са разбрали погрешно изследването, че по-късните краткосрочни проучвания също показват подобрено или стабилно психологическо функциониране и облекчаване на половото несъответствие, и че внимателната оценка и информираното съгласие винаги са били препоръчвани (de Vries 2023). По-широката холандска позиция, повторена от Холандския съвет по здравеопазване и правителството през 2026 г., е, че проблемите, открити в чужбина (например от Cass Review в Англия), идват от клиники, които не са следвали холандския модел, и следователно не се отнасят до холандската грижа (Министерство на здравеопазването, благосъстоянието и спорта 2026).
Как клиниките по света се отклониха от критериите
Холандският протокол се разпространява бързо. На повечето места лекарствата и възрастовите прагове са възприети, но правилата за допустимост са разхлабени или отпаднали.
Пациентската популация се промени
От около 2012 г. направленията към клиниките за младежи по пол рязко се увеличават в много страни, а мнозинството се измества към подрастващи от женски пол. Мнозина нямат история на дисфория в детството и имат други проблеми с психичното здраве. В първата финландска услуга за младежи по пол 41 от 47 подрастващи, оценени през 2011–2013 г. (87%), са родени жени, 75% преди това са били в специализирана психиатрична грижа по други причини, а 64% не са имали полова дисфория в детството, която те или родителите им да помнят (Kaltiala-Heino et al. 2015). Това са двете групи – започнала след пубертета и значителни психиатрични проблеми – които холандските критерии изключват. Вижте Демографска промяна и Бързо започнала полова дисфория.
Англия
В GIDS блокерите първоначално се дават само в рамките на Early Intervention Study. Cass Review 2024 установява, че от 2014 г., преди да има налични резултати, блокерите „преминават от чисто изследователски протокол към достъпност в рутинната клинична практика". Те се дават на по-широка група пациенти, които не биха покрили оригиналните входни критерии. Прегледът също установява, че оценката е била непоследователна и че други обяснения на страданието, като аутизъм и травма, често не са изследвани. Вижте Тависток GIDS и Бел срещу Тависток.
Насоки
- Насоките на Endocrine Society от 2017 г. препоръчват блокери при първите признаци на пубертета. По собствената им оценка доказателствата зад всяка препоръка за подрастващи са с ниско или много ниско качество. Вижте Endocrine Society.
- WPATH Standards of Care 8 (2022) изисква „няколко години" постоянно страдание и задълбочена оценка, но не поставя изискване дисфорията да е започнала в ранно детство. Не задава минимални възрасти за хормони или повечето операции. Възрастовите минимуми в проект от 2021 г. са премахнати преди публикуването. Вижте WPATH.
- Много американски клиники се насочват към „утвърждаващ" модел, в който заявената идентичност на младия човек се приема, вместо да се изследва (вижте Прегледи на доказателствата: моделът на утвърждаване).
Вътре в Нидерландия
Практиката се променя и в холандските клиники. В Лайден (2010–2018) типичната възраст при започване на блокери е 15 за транс момичета и 16 за транс момчета, късно в пубертета или след него. Двадесет подрастващи остават на блокери по-дълго от планираното, често поради нестабилна семейна ситуация, аутизъм или депресия (Brik et al. 2020). В амстердамската кохорта от 720 души медианата на възрастта при започване на блокери е 16,0 за родените жени (van der Loos et al. 2022). Преглед за 20 години на 1 766 деца и подрастващи в Амстердам установява рязък ръст на направленията, изместване към жени и нарастваща възраст при приемане и при започване на блокери (van der Loos et al. 2023, J Sex Med).
Какво описват детранзициониралите
Детранзициониралите, лекувани извън Нидерландия, често описват стъпките, които холандските критерии е трябвало да осигурят, като липсващи: оценки от няколко сесии, пренебрегната психиатрична история и родители, на които е казано, че лечението е спешно.
Иска ми се някой да беше успял да опровергае твърдението, че блокерите на пубертета не са експериментални и се използват последователно от десетилетия. Много подвеждащо твърдение, защото холандският протокол не е бил следван в други страни; той е бил радикално променен чрез прилагане към различна популация. Исторически никога не е бил използван, когато децата имаха късно започнала дисфория в тийнейджърските години. —Takeshold, детранзиционирала жена
Спомням си, когато бях на 16 и отидох в клиниката по пол и се страхувах, че ще ме ограничат. Толкова се тревожех, че ще се притесняват от факта, че буквално свидетелствам в съда срещу човек, който ме изнасили, имах хранително разстройство, имах история на депресия и опити за самоубийство, имах тежка доживотна тревожност и панически атаки – но те изобщо не се притесняваха от тези неща. —Admirable_Treacle_97, детранзиционирала жена
Предписаха ми естроген и блокери на пубертета, когато бях на 16. Само два едночасови приема с психиатър в Детската болница, след което получих зелена светлина да започна хормонално лечение. —Dear-Shift-7636, детранзиционирал мъж
Тези разкази описват лечение, което нарушава оригиналните правила: психическа нестабилност, малко изследване и в някои случаи хормони, започнати заедно с блокери. Вижте Психично здраве и полова дисфория, Травма и Информирано съгласие.
Блокиране в ранна възраст: разкази на детранзиционирали и транс хора
Детранзиционирали
На някои детранзиционирали са дадени блокери в ранно юношество, близо до възрастта и стадия на пубертета, които протоколът предвижда. Разказите им се фокусират върху това как е представено решението, какво не е изследвано и какво е загубено.
Семейството на един коментатор е планирало холандския протокол по име:
Получих блокери на 12 и започнах ниска доза тестостерон, която имитираше мъжки пубертет. Семейството ми и аз планирахме да следваме холандския протокол, откакто бях доста малък. Имам много смесени чувства – в някои случаи може да си струва, но има твърде много неизвестни. Родителите ми наистина искаха най-доброто за мен и получаваха само утвърждаваща информация и ресурси. Сега съм 15-годишна жена с дълбок глас и мъжествено лице и наскоро реших да спра блокерите и тестостерона. Чувствам се като научен експеримент и просто чакам да видя какво ще стане с тялото ми. —redactedchicken, коментатор в /r/detrans
Други описват блокерите като първата стъпка по път, по който са били подтиквани да вървят бързо, за да не преминат през собствения си пубертет:
Социално преминах на 10, много бързо ме сложиха на блокери, но започнах тестостерон едва около 15/16. Опитът ми беше подобен на твоя: казаха ми да действам бързо, за да не премина през женски пубертет; това също беше една от основните точки, които ме отведоха към по-нататъшен преход. Всички само ме утвърждаваха, така че като малко дете мислех, че е страхотно, доскоро. —Empty_Context222, детранзиционирала жена
Въпреки че беше мой избор и съзнавам, че поне частично съм отговорен за него, все още съм толкова разстроен, че ми дадоха блокери на 14 и инжекции тестостерон на 16. Мозъкът ми не беше достатъчно развит, за да разбере напълно (понякога необратимите) промени, които хормоналното лечение щеше да донесе, и ако терапевтите само бяха опитали наистина да се задълбочат, щяха да осъзнаят, че това, което сбърках с полова дисфория, беше всъщност дълбоко вкоренена травма и самоомраза. —Luzzenz, детранзиционирала жена
Някои казват, че им е било казано, че блокерите са безвредни, което повтаря езика за „пълна обратимост" от предложението от 1996 г.:
Исках блокери на пубертета, когато бях по-млад, защото чух, че са безвредни и ще помогнат на хора, които се борят със самооценката си като мен. Никога не ми казаха за каквато и да е биологична вреда, която могат да причинят. —willow_wind, поставя под въпрос собствения си транс статус
А някои посочват, че самият график на протокола – блокери от 12 до хормони на 16 – означава години на потискане, не кратка пауза:
Освен това човек ще трябва да бъде на блокери около 5 години между началото на пубертета и времето, когато е достатъчно голям, за да вземе информирано решение за преход. Това не може да се счита за краткосрочен курс. —bigbeard61, дезистирал мъж
Транс хора
Транс хората, на които са дадени блокери рано, или които съжаляват, че не са ги получили, често ги описват като лечението, което ги е спестило от най-болезнените и трайни ефекти на грешния пубертет. В най-силната си форма това виждане казва, че родовият пубертет сам по себе си е необратим. Задържането на блокерите следователно не е неутрален избор, а подрастващ, който ги спре, все още може да премине през собствения си пубертет.
Да дадеш на някого начин да не нанесе вредата от грешния пубертет е смисълът на блокерите. Дайте му възможността да реши, преди грешните хормони да му бъдат наложени, нали? Ако не искаш да дадеш на някого каквото иска, не го принуждавай да живее през това, което много добре може да му навреди. —ZoeyKaisar, транс жена (MTF)
Ако 13-годишното ти дете изпитва страдание от пубертета, блокерите на пубертета могат да бъдат безопасна, обратима опция, за да му дадете време да изследва идентичността си без допълнителния стрес от нежелани физически промени. —Alexzulii, транс мъж (FTM)
Знам, че там имаше нещо от 7-годишна възраст, но тогава не знаех, че да си транс е дори нещо. В резултат на това се потисках до ранните си двадесет години и бях травматизиран от десетилетие пубертет. Ако бях знаел тогава какво е, нямаше да страдам толкова много и съм сигурен, че щях да убедя родителите си да ме сложат на блокери на пубертета. —Ok_Delay1124, транс жена (MTF)
Не всеки транс разказ е толкова еднозначен. Един транс мъж, получил блокери на 11 или 12, е доволен от тях, но също казва, че не съжалява за частта от женския пубертет, през която е преминал:
Напълно разбирам – изобщо не „съжалявам" за женския пубертет. Не минах през целия, но помня, че се вълнувах от гърди и такива неща, и се радвам, че успях да получа хормонални блокери толкова рано (около 11–12). —MISOSOOUPE, транс мъж (FTM)
Къде разказите се срещат и разделят
| Въпрос | Транс разкази | Разкази на детранзиционирали |
|---|---|---|
| Какво правят блокерите? | Предотвратяват необратимите промени на грешния пубертет; купуват време | Спират развитието в прозорец, който не се връща; не са пауза |
| Ранното лечение полза ли е? | Да: по-рано означава по-малко страдание и по-добри физически резултати по-късно | Ранното лечение дойде, преди да могат да разберат какво се решава, или да изследват други причини |
| Бяха ли обяснени рисковете? | Често описвани като безопасни и обратими | Често казват, че им е било казано, че блокерите са безвредни |
| А „времето за размисъл"? | Време за изследване на идентичността без страдание | Времето е използвано за подготовка за следващата стъпка, не за съмнение в нея |
И двете групи описват същото лечение, в някои случаи на същата възраст, с противоположни резултати. И двете описват ранното юношество като време, в което решенията трябваше да се вземат под натиск. Спорът е коя грешка е по-лоша: да преминеш през пубертет, който не си искал, или да пропуснеш такъв, който по-късно си пожелал да си имал. Холандските проучвания не могат да решат това, защото никога не са проследили група, която не е получила блокери, и са спрели около 20-годишна възраст.
Какво казват холандските клиницисти оттогава
Холандският екип защитава оригиналната си работа, като същевременно на няколко пъти предупреждава, че тя не трябва да се прилага некритично към днешните пациенти.
- 2020: „Известна предпазливост е оправдана." В коментар в Pediatrics Анелу де Фрис отбелязва, че оригиналният протокол изисква „наличие на полова дисфория от ранно детство". Тя отбелязва, че подрастващите с история, започнала след пубертета, в юношеството „все още не са участвали в ранните оценъчни проучвания". Тя казва, че това „повдига въпроса" дали положителните резултати важат и за подрастващи, които днес „се появяват в преобладаващо голям брой", включително по-големи „евентуално без история в детството". Тя отбелязва, че някои истории на случаи описват по-късно появили се подрастващи, които в крайна сметка детранзиционират, и че систематичните проучвания на спиране след хормони или операция „понастоящем липсват" (de Vries 2020).
- 2021: „Не знаем дали проучванията, които сме правили в миналото, все още могат да се прилагат към това време." Томас Стеенсма от амстердамския център казва на холандския вестник Algemeen Dagblad, че „много повече деца се регистрират, и то различен тип", с три пъти повече регистрирани, родени жени, отколкото родени мъже. Той казва, че има малко изследвания за блокери и хормони при млади хора, „затова също се разглежда като експериментално". Той също критикува клиники в чужбина, че „сляпо" са възприели холандските лечения, без да изследват собствените си пациенти (английски превод чрез Voorzij). Няколко месеца по-късно казва пред NRC, че няма „доказателства" за хайп и че по-новите пациентки от женски пол не са по-малко или повече полово несъответстващи от по-ранните (NRC 2021).
- 2022–2024: защита на проучванията. Де Фрис защитава констатациите от 2011 и 2014 г. срещу критици (de Vries 2023), а екипът продължава да стои зад протокола. Те сочат своите данни за времеви тенденции, които не намират промяна в интензитета на дисфорията или психологическото функциониране при амстердамските направления от 2000 до 2016 г., освен промяната в съотношението на половете.
Двете позиции могат да съществуват заедно: холандските клиницисти поддържат, че моделът им работи за пациентите, за които е създаден, и че клиниките, които са разхлабили критериите, са отделен проблем. Някои детранзиционирали четат предупрежденията на клиницистите като признание, че доказателствата никога не са обхващали хора като тях.
Авторите на холандските проучвания започват да говорят на глас за това, че днешната система само на утвърждаване не се подкрепя от техните констатации поради различията в популацията, въпреки че същите тези проучвания се използват почти единствено за нейното оправдаване. —spare_eye, дезистирала жена
Скорошни холандски данни от проследяване
Продължаване на хормоните: van der Loos et al. (2022)
Най-голямото скорошно холандско проучване свързва записите на амстердамската клиника с националния регистър на предписанията (van der Loos et al. 2022, Lancet Child & Adolescent Health).
- Кой: 720 души (69% родени жени), започнали блокери преди 18 и след това добавили хормони на противоположния пол.
- Констатация: В края на 2018 г. 704 (98%) имат предписание за хормони на противоположния пол; 16 нямат.
- Възрасти: Медианата на възрастта при започване на блокери е 14,1 за родените мъже и 16,0 за родените жени. В края на проследяването медианата на възрастта е само около 20 и 19.
- Без предиктори: Възрастта, стадият на пубертета, годината на първото посещение и отстраняването на гонадите не предсказват спиране.
Авторите наричат резултата успокояващ. Ограниченията му са значителни:
- Предписанието не е мярка за полза. Проучването брои осигурено предписание на една дата. То не измерва дали хората приемат лекарствата, или тяхното благополучие, удовлетвореност или съжаление.
- Проследяването е кратко. В амстердамската кохорта на възрастни съжалението се появява средно около 11 години след започване на хормоните, с диапазон от около 4 до 22 години (Wiepjes et al. 2018). Повечето участници в проучването от 2022 г. не са достигнали тази точка.
- Гонадектомията принуждава продължаване. Хората, чиито яйчници или тестиси са отстранени, се нуждаят от някакъв полов хормон за цял живот, за да защитят костите си. Продължаващото предписание не показва, че те все още подкрепят прехода си.
- Броени са само тези, които са достигнали хормони. Всеки, който е спрял само след блокери, е изключен.
- Други данни се различават. Американско проучване на военни здравни записи установява, че около 3 от 10 са спрели хормоните в рамките на четири години (Roberts et al. 2022).
Някои транс коментатори цитират високите нива на продължаване като доказателство, че подрастващите, започнали лечение, рядко променят решението си. Детранзициониралите, които обсъждат проучването, когато излиза, питат какво всъщност измерват 98%:
Според мен най-големият проблем би бил причината за продължаване. Участниците продължаваха лечението заради удовлетвореност или защото чувстваха, че трябва да продължат поради развойни, социални или медицински проблеми? —OnceBitten8240, детранзиционирала жена
Спиране на блокерите
Холандските проучвания съобщават, че много малко подрастващи спират блокерите:
- 1,4% от започналите блокери в 20-годишния амстердамски преглед спират, предимно защото дисфорията им е изчезнала (van der Loos et al. 2023, J Sex Med).
- 3,5% (5 от 143) в Лайден спират, защото вече не искат лечение по пол. Причините им включват чувство за небинарен, влюбване и семейни или лични проблеми (Brik et al. 2020).
Самите автори от Лайден пишат, че високото преминаване към хормони може да отразява критерии за допустимост, които подбират подрастващи с много голяма вероятност да продължат, и че тяхното проучване не може да покаже дали блокерите сами по себе си правят продължаването по-вероятно.
Други холандски проучвания за резултати
Други амстердамски проследявания установяват, че костната плътност на гръбначния стълб при родените мъже все още е под нивото преди лечението за възрастта след около 12 години хормони (van der Loos et al. 2023); че никоя от 29 транс жени, блокирани в ранния пубертет, няма зрели сперматозоиди при операцията (de Nie et al. 2022); и че съжалението при възрастни след гонадектомия е 0,3–0,6%, отчетено само като повторно започване на хормони на родовия пол, като 36% от пациентите вече не посещават клиниката (Wiepjes et al. 2018). Те са разгледани на страниците Блокери на пубертета, Фертилитет и Съжаление за прехода.
Прегледът на Холандския съвет по здравеопазване (2026)
След две предложения в холандския парламент министърът на здравеопазването иска от Холандския съвет по здравеопазване (Gezondheidsraad) да прегледа грижата за пола на младите. Неговият съвет, публикуван на 30 юни 2026 г., обхваща блокери и хормони на противоположния пол за под 18 години, но не операция (Gezondheidsraad 2026). Основните му заключения:
- Холандската грижа за пола на младите е „внимателно организирана", с обширна изследователска фаза, и се вписва в холандската правна рамка.
- Леченията постигат предназначените си физически ефекти. Има „индикации за известно подобрение" в психичните резултати и настоящите данни за нежелани ефекти не са причина за безпокойство.
- Ефектите върху когницията и фертилитета са недостатъчно изследвани и липсват дългосрочни данни.
- Холандските проучвания показват, че 0% до 3,5% спират хормони, започнати в непълнолетие, и не намират съжаление. Но броят на хората със съжаление „не може да бъде установен правилно" поради краткото проследяване и „значителното отпадане" в проучванията. Съветът също вижда признаци, че някои хора, които спират или съжаляват, не казват на доставчиците на грижа.
- Международната практика, която се позовава на холандския протокол, „не винаги е в съответствие" с настоящия холандски модел и не е ясно дали други страни са отделили достатъчно внимание на изследването и психологическата подкрепа.
Съветът не препоръчва промяна в организацията на грижата, с аргумента, че бездействието също може да навреди на психичното здраве. Той препоръчва повече изследване на въпросите за пола в общата практика и редовната грижа за психично здраве, по-ясни правила за диагнозата и за оценка на способността на млад човек да даде съгласие, многоцентрови проучвания с проследяване „добре в зрелостта" в извадки, отразяващи скорошни направления, и национален стандартизиран мониторинг, отчасти за проследяване на спиране, съжаление и детранзиция. Той също препоръчва изследване на преживяванията и нуждите от грижа на хора, които спират или съжаляват, включително извън специализираните центрове по пол. Холандското правителство приема съвета през октомври 2026 г. (Министерство на здравеопазването, благосъстоянието и спорта 2026).
Нидерландия следователно е поела различен път от Англия, Швеция и Финландия, които ограничиха блокерите след свои прегледи на доказателствата (вижте Прегледи на доказателствата). Собственият текст на холандския съвет приема много от пропуските, които критиците посочиха: няма дългосрочни данни, неизвестни нива на съжаление, значително отпадане и пациенти, които напускат грижата, без да бъдат отчетени.
Детранзициониралите, които се връщат в холандски клиники за помощ, описват система, която не ги е очаквала:
Свързах се с терапевт по пол и трябваше да ѝ обясня защо съжалявам за прехода си. За щастие жената, която беше моят терапевт, беше наистина мила, но беше много очевидно, че тя нямаше представа, че съжалението е нещо. Тя ми каза, че само по-малко от 1% имат съжаление, така че очевидно бях много интересен случай за нея. —MoonKitten7, детранзиционирала жена
Какво означава това
- Пионерско, но ограничено. Холандските проучвания са първите проспективни данни за потискане на пубертета при дисфория. Те също са малки, неконтролирани, от една клиника и спират около 20-годишна възраст. Основните им констатации са оспорвани на проверими основания: променен въпросник, ползи, които не могат да се отделят от терапията и съзряването, и крайна извадка, която изключва тези, които не са могли да завършат пътя, включително една пациентка, починала.
- Единственото близко възпроизвеждане се провали. Британското проучване с подобни критерии не намира психологическо подобрение, а повторен анализ установява, че значително малцинство се влошава.
- Критериите имаха значение – и бяха изоставени. Протоколът е създаден за рано започнали, психологически стабилни, добре подкрепени подрастващи. Пациентите, които задвижиха ръста на направленията след 2012 г., често не покриват нито един от тези критерии, а много клиники все пак ги лекуват. Холандските клиницисти, Cass Review и Холандският съвет по здравеопазване всички призовават за изследване на тази по-нова група.
- Продължаването не е същото като полза. Скорошните холандски данни показват, че почти всеки, който започне блокери, продължава към хормони, и почти на всички около 20-годишна възраст все още се предписват хормони. Това не показва, че те са по-добре, и не улавя по-късно съжаление или тези, които са напуснали грижата.
- Какво е неизвестно. Никое проучване не е проследило пациенти на холандския протокол до средна възраст за психично здраве, сексуална функция, фертилитет, костни фрактури или детранзиция. Никое проучване не ги е сравнило с подобни подрастващи, които не са получили блокери.
Свързани страници
- Блокери на пубертета: доказателства, транс и детранс перспективи
- Прегледи на доказателствата: Cass Review и медицина на пола за младите
- Дезистенция: напускане на транс идентичност преди медикализация
- Тависток GIDS
- WPATH: файловете, потиснатите прегледи и скандалите
- Насоките на Endocrine Society
- Фертилитет и преход
- Вагинопластика
- Демографска промяна в транс идентификацията
- Съжаление за прехода
- Информирано съгласие в медицината на пола
- Право за пола и половата идентичност в Европа
Източници
- Abbruzzese, E., Levine, S. B. & Mason, J. W. (2023). The Myth of "Reliable Research" in Pediatric Gender Medicine: A critical evaluation of the Dutch Studies—and research that has followed. Journal of Sex & Marital Therapy, 49(6). източник.
- Biggs, M. (2020). Gender Dysphoria and Psychological Functioning in Adolescents Treated with GnRHa: Comparing Dutch and English Prospective Studies. Archives of Sexual Behavior, 49(7), 2231–2236. източник.
- Biggs, M. (2023). The Dutch Protocol for Juvenile Transsexuals: Origins and Evidence. Journal of Sex & Marital Therapy, 49(4), 348–368. източник.
- Brik, T. et al. (2020). Trajectories of Adolescents Treated with Gonadotropin-Releasing Hormone Analogues for Gender Dysphoria. Archives of Sexual Behavior. страница на проучването, източник.
- Carmichael, P. et al. (2021). Short-term outcomes of pubertal suppression in a selected cohort of 12 to 15 year old young people with persistent gender dysphoria in the UK. PLOS ONE. страница на проучването, източник.
- Cass, H. (2024). Independent review of gender identity services for children and young people: Final report. страница на проучването, източник.
- Cohen-Kettenis, P. T. & van Goozen, S. H. M. (1998). Pubertal delay as an aid in diagnosis and treatment of a transsexual adolescent. European Child & Adolescent Psychiatry, 7, 246–248. източник.
- Cohen-Kettenis, P. T., Delemarre-van de Waal, H. A. & Gooren, L. J. G. (2008). The treatment of adolescent transsexuals: changing insights. Journal of Sexual Medicine, 5(8), 1892–1897. източник.
- Coleman, E. et al. (2022). Standards of Care for the Health of Transgender and Gender Diverse People, Version 8. International Journal of Transgender Health. страница на проучването, източник.
- de Nie, I. et al. (2022). Histological study on the influence of puberty suppression and hormonal treatment on developing germ cells in transgender women. Human Reproduction. страница на проучването, източник.
- de Vries, A. L. C. et al. (2011). Puberty suppression in adolescents with gender identity disorder: a prospective follow-up study. Journal of Sexual Medicine. страница на проучването, източник.
- de Vries, A. L. C., McGuire, J. K., Steensma, T. D., Wagenaar, E. C. F., Doreleijers, T. A. H. & Cohen-Kettenis, P. T. (2014). Young adult psychological outcome after puberty suppression and gender reassignment. Pediatrics, 134(4), 696–704. източник.
- de Vries, A. L. C. (2020). Challenges in Timing Puberty Suppression for Gender-Nonconforming Adolescents. Pediatrics, 146(4), e2020010611. източник.
- de Vries, A. L. C. (2023). Ensuring Care for Transgender Adolescents Who Need It: Response to 'Reconsidering Informed Consent for Trans-Identified Children, Adolescents and Young Adults'. Journal of Sex & Marital Therapy, 49(1), 108–114. източник.
- Delemarre-van de Waal, H. A. & Cohen-Kettenis, P. T. (2006). Clinical management of gender identity disorder in adolescents: a protocol on psychological and paediatric endocrinology aspects. European Journal of Endocrinology, 155(Suppl 1), S131–S137. източник.
- Gezondheidsraad (Health Council of the Netherlands) (2026). Transgenderzorg voor jongeren (Transgender care for young people). Publication 2026/12. източник.
- Ministry of Health, Welfare and Sport (2026). Beleidsreactie op advies Transgenderzorg voor jongeren (Government response to the Health Council advice). източник.
- Gooren, L. & Delemarre-van de Waal, H. (1996). The feasibility of endocrine interventions in juvenile transsexuals. Journal of Psychology & Human Sexuality, 8(4), 69–74. източник.
- Hembree, W. C. et al. (2017). Endocrine Treatment of Gender-Dysphoric/Gender-Incongruent Persons: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism. страница на проучването, източник.
- Kaltiala-Heino, R. et al. (2015). Two years of gender identity service for minors: overrepresentation of natal girls with severe problems in adolescent development. Child and Adolescent Psychiatry and Mental Health. страница на проучването, източник.
- McPherson, S. & Freedman, D. E. P. (2024). Psychological Outcomes of 12–15-Year-Olds with Gender Dysphoria Receiving Pubertal Suppression in the UK: Assessing Reliable and Clinically Significant Change. Journal of Sex & Marital Therapy, 50(3), 315–325. източник.
- National Institute for Health and Care Excellence (2020). Evidence review: Gonadotrophin releasing hormone analogues for children and adolescents with gender dysphoria. източник.
- Negenborn, V. L. et al. (2017). Lethal Necrotizing Cellulitis Caused by ESBL-Producing E. Coli after Laparoscopic Intestinal Vaginoplasty. Journal of Pediatric and Adolescent Gynecology, 30(1). източник.
- NRC (2021). Zijn de zorgen over transjongeren bij de genderpoli terecht? (interview with Thomas Steensma). източник.
- Olson-Kennedy, J. et al. (2025). Mental and Emotional Health of Youth after 24 months of Gender-Affirming Medical Care Initiated with Pubertal Suppression. medRxiv (preprint). страница на проучването, източник.
- Roberts, C. M. et al. (2022). Continuation of Gender-affirming Hormones Among Transgender Adolescents and Adults. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism. страница на проучването, източник.
- Teteleptal, B. (2021). Interview with Thomas Steensma, Algemeen Dagblad, 27 February 2021 (English translation by Voorzij). източник.
- van der Loos, M. A. T. C. et al. (2022). Continuation of gender-affirming hormones in transgender people starting puberty suppression in adolescence: a cohort study in the Netherlands. Lancet Child & Adolescent Health. страница на проучването, източник.
- van der Loos, M. A. T. C. et al. (2023). Children and adolescents in the Amsterdam Cohort of Gender Dysphoria: trends in diagnostic- and treatment trajectories during the first 20 years of the Dutch Protocol. Journal of Sexual Medicine, 20(3), 398–409. източник.
- van der Loos, M. A. T. C. et al. (2023). Bone Mineral Density in Transgender Adolescents Treated With Puberty Suppression and Subsequent Gender-Affirming Hormones. JAMA Pediatrics. страница на проучването, източник.
- van der Loos, M. A. T. C. (2024). The Dutch Protocol: Coming of Age (doctoral thesis, Vrije Universiteit Amsterdam). източник.
- Wiepjes, C. M. et al. (2018). The Amsterdam Cohort of Gender Dysphoria Study (1972–2015): Trends in Prevalence, Treatment, and Regrets. Journal of Sexual Medicine. страница на проучването, източник.
Последна актуализация: · 1 преглед
Предложете статия или подобрение
Забелязали ли сте нещо липсващо, неясно или погрешно на тази страница, или имате идея за свързана статия? Кажете ни и ще го разгледаме.
Свързани страници:
- Прегледи на данните: докладът Кас и младежка медицина
Какво установяват докладът Кас и националните прегледи на данните в Швеция, Финландия, Норвегия, САЩ и другаде за джендър медицината за младежи и детранзицията.
- История на половата медицина: от Хиршфелд до утвърждаването
Как половата медицина се разви от института на Хиршфелд в Берлин до утвърждаващия модел и защо новите прегледи на доказателствата доведоха до отстъпление.
- Хормони на противоположния пол: ефекти, рискове и спиране
Как се предписват хормоните на противоположния пол, какво променят, необратими ефекти, всички известни рискове, слабите данни за полза и какво съобщават детранзиционерите.
- Ятрогенна вреда: когато медицината на пола причинява вреда
Ятрогенна вреда в медицината на пола: вреда от самите интервенции за преход, механизмите, спорът за доказателствата и разказите на детранс хора.
- Информирано съгласие в гендерната медицина
Какво означава информирано съгласие в гендерната медицина, как хората след детранзиция описват провалите му и какво казват изследванията за рисковете.
- Скандали и подаватели на сигнали в джендър медицината
Подаватели на сигнали, укрити проучвания, констатации на регулатори и споразумения в джендър медицината за младежи по света: какво е твърдяно, какво доказано и резултати.
- Самоубийство и транзиция: разказът срещу данните
Разказът „транзиция или самоубийство“ срещу данните от проучвания, клиники и регистри: психиатрично объркване, риск от зараза и разкази на детранс и транс хора.
- Хирургия при трансизация: процедури, резултати и съжаление
Преглед на операциите при трансизация: какво премахва всяка процедура, усложнения и съжаление, ръст при непълнолетни, съгласие и опит на детранзиционисти.